Детето и гневът – Малка приказка за колата на пътя

Тази история наподобява по своя характер на притча, с която можете да приучите детето да не оставя гнева и раздразнението да го обзема, а да се опита да смени гневното настроение с по-градивни детски емоции. Вижте как майката на малкия Дани се е справила със смяната в настроенията на своя син, като използва за нагледен пример за своите поучения интереса на момчето по отношение на колите.

Майката на малчугана споделя, че малкият винаги намирал за какво да се разсърди и да нервничи – дали заради закуската или заради нещо друго, детето винаги намирало причина да смени рязко настроенията. Веднъж причината била, че никой не иска да оцветява картинки в книжки с него, а друг път – че иска да си оцветява самичък. Малчуганът винаги намирал начин да извърти ситуацията така, че да намери причина да се разсърди. Таткото и майката на Дани постоянно били на тръни кога малкият ще избухне и какво ще го разгневи.

В един момент майката на Дани решава, че това поведение не може да продължава и трябва да направят нещо по въпроса. Тя се съветва с педиатър, който обяснява, че за четиригодишните е трудно да контролират добре емоциите си в ежедневието. Старият съвет за ‘отпушване’ на гнева чрез бой с възглавници се оказва нефункционално решение. В момент на избухване на малкия й син, на майката й хрумва интересна идея. Тя се сеща, че любима тема на сина й е темата за коли, камиончета и мотори. Тя успява да измисли детска приказка, която комбинира притча за малките и сюжет, който те могат да разберат.

В приказката се говори за малко момче, което се вози на кола по път. Когато малкото момче е ядосано и гневно, крещи, удря братята си, пътят става неравен и с много препятствия. По такъв път не е никак приятно да се возиш. Но когато малкото момче поеме въздух и се успокои от гневните емоции, извини се и иска съвет от татко и мама, пътят става отново равен и приятен. Дани сметнал тази история за забавна, така че майка му успяла постепенно да внедри поуката в ежедневието на малкия. Когато синът й започвал да нервничи и да се ядосва, тя му казвала ‘Помниш ли нашата история за колата на пътя?’ и следвал въпросът ‘По кой път искаш да тръгнеш? Ти си на шофьорската седалка.’

Поведението на момчето не се променило веднага, но то започнало да се замисля над действията си, вместо да се отдава на гнева и яростта си. Майка му започнала да използва тактика със светофар – когато малкото момче не може да овладее негативните си емоции за момента, тя му казва да спре с колата на червена лампичка от светофара, както всички коли трябва да спрат. Това може да даде пауза на яростта, за да се успокои детето и да ‘мине’ по равното шосе. Стигнало се до там, че в ежедневна ситуация майката шамаросва едно от братчетата и Дани й задава въпроса ‘Ти по кой път си в момента? По неравния ли?’ Това накарало жената да се замисли върху историята, която използва за възпитание на сина си и как тя важи не само за децата, но и за нея. Това я убедило в мъдростта на нейния син и тази притча се превърнала в способ за контрол върху яростта на семейството.