вторник, 30 октомври 2012 г.

Научете децата си да употребяват парите

Колкото да не ни се иска, парите играят важна роля в ежедневната дейност, независимо дали са за обяд или за покупка на къща. Макар да ни се иска да държим децата далеч от покварата на парите, няма как да ги откъснем от материалните неща. Затова е добре да започнете да учите децата си да употребяват парите и да спестяват още от детска възраст, за да ги научите на отговорност.



Едно от първите неща, на които трябва да научите децата си е да употребяват разумно парите, които им давате като джобни. Те са страхотен модел за възпитаване на отговорност по отношение на пари и на спестяване.

1. Бъдете модел за подражание – покажете на децата си как да разпределят правилно пари, тъй като каквото и да им говорите, ако вие не можете да управлявате парите си, те няма да възприемат думите ви за истина. вземете ги с вас в банката, за да им покажете как пари могат да се вложат в сметка или да се инвестират, употребявайте талон за намаление в магазина, покажете им как да избират стоката според качеството и цената й. Можете да им покажете как заради пестене на пари можете да закупите нещо по-голямо, за което трябва време и пестовност, за да се закупи.

2. Дискутирайте разпределението на парите – обяснявайте на децата си за финансовите разпределения по пера, включете ги в разговори за покупки на ежедневни стоки и за спестяване на суми. Когато попаднете на добра оферта за промоция на храна или битови стоки, които употребявате ежедневно, попитайте за мнение детето си. Така оформяте разбирането на своето дете за парите. Децата могат да търсят с вас промоции на храна и да дадат парите за стоките на касиера.


3. Поставете таван за харчене – обсъдете с децата колко пари могат да се изхарчат в магазина за храна или играчки. Помогнете им да разпределят парите от джобните за ежедневни стоки и да спестят за нещо, което искат да си купят. Когато им поставите таван за изхарчване на сумата, която им давате, не трябва да се колебаете да откажете да надвишите тази сума, за да научите малчуганите, че парите не се печелят ей така и не бива да се харчат неразумно.

4. Позволете на децата да разпределят пари - тъй като джобните са малка сума, можете да употребявате тази сума, за да научите децата да разпределят пари, без да рискувате да се разорите. Обяснете им, че могат да изхарчат всичките си пари веднага или да изчакат да им дадете още, за да съберат повече. Те трябва да разберат, че ако не управляват парите си както трябва може да се окажат разорени и без пукната стотинка за храна, а ако ги разпределят могат да си купят играчка или вкусотия, която струва повече от ежедневната сума. Децата ви вероятно така или иначе ще се сблъскат с парите като пораснат, така че е по-добре да ги научите на финансова отговорност още в детска възраст.

5. Покажете на децата как да разпределят пари – научете ги да разпределят сумата, с която разполагат така, че да купуват храна, да могат да си купят билет за автобус и да спестят малка сума. Добре е да не харчат всички пари наведнъж. Можете да решите да дадете част от сумата за благотворителност, като оставите детето да реши за какво иска да ги даде, след като ги е спестило от джобни. Купете хубава касичка и я поставете така, че да можете да поставяте в нея дребни монети.

Съвет
Можете да поставите няколко буркана – за харчене, за спестяване и за благотворителност – така че детето да може да вижда монетите в тях.



вторник, 23 октомври 2012 г.

Възпитанието на детето – Основни принципи – част 2


Доктор Сиърс и съпругата му имат 8 деца, затова част от техните съвети са от собствен опит. Той е педиатър с дълъг стаж, който развива множество теории в сферата на отглеждането на деца, пише книги и има собствена страница в интернет, на която можете да намерите много интересни статии на тази тема. Ето някои от неговите съвети за отглеждането и възпитанието на децата


6. Модел на подражание
Моделът на подражание е примерът, от който детето се учи и който имитира. Съзнанието на малкото дете е като попивателна, която пропива уроци, положителни и отрицателни. Когато детето наблюдава поведението на околните, то съхранява тази повтаряемост и тя се превръща в част от неговата индивидуалност. Задачата на родителите е да дадат добър пример на децата си, който те да абсорбират. Разбира се никой не е перфектен и е нормално да правите грешки, даже не е препоръчително да сте перфектен пример за подражание, тъй като това е изкривена картина на човешката индивидуалност. Даже ако бъркате, за вашето дете е важна цялостната представа, а не спорадичните грешки. Ако сте постоянно гневни, яростта се превръща в част от детето, а то вижда в нея начин за справяне със ситуациите в живота.


7. Повишете самочувствието на детето си
Подрастващите, който имат положителна нагласа по отношение на себе си, се поддават по-лесно на дисциплина. Ако детето се възприема като стойностна личност, то ще се държи като такава. Даже ако то от време на време прави бели, бързо се връща към нормално поведение. Ако детето не се чувства добре, ако не се оценява, то ще се държи като човек без ценностна система. Детето ще се сблъсква с хора и ситуации, които ще повишават или редуцират неговата самооценка, но ако сте поставили добра основа, тя няма да може да се разруши толкова лесно от ежедневните "бури" и от зложелатели.

8. Контролирайте поведението на детето си


Мъдрият родител знае как да "оформи" характеристиките на детето си, какво да включи и какво да се опита да махне. Част от нещата не са във ваш контрол, тъй като зависят от онова, което е заложено на детето, но друга част можете да опитате да отстраните или подобрите. Някои недостатъци са твърде силни и затова трябва да се опитате да редуцирате тяхната сила, а някои добри характеристики са толкова слаби, че могат да изчезнат, ако не се погрижите детето да ги активира. Важна техника за оформяне на поведението на детето е техниката "поведение – следствие" – когато детето не подреди стаята си, родителите му забраняват да излезе да играе с децата, докато не я почисти. Така то започва да се научава, че лошите постъпки се наказват, а добрите се поощряват. То знае, че ако стаята му е мръсна, забавленията са забранени, а това оформя детското поведение по-добре от всякакви обяснения.

9. Възпитайте дете, на което му пука


Децата трябва да развият съзнание и чувство за отговорност, да се интересуват от нуждите на околните, да знаят кое е правилно и кое – не. То трябва да мисли "Аз се чувствам добре, когато действам правилно, а когато действам неправилно, се чувствам зле". Детето трябва да развие чувствителност спрямо околните, да знае как неговите действия повлияват на тях, да му пука за това. Децата се учат на емпатия от хората, с които са заобиколени, а основата на егоизма е в това да нямат чувствителност спрямо околните. Да учите детето на отговорност спрямо другите е добре и по отношение на неговата отговорност спрямо собствените си нужди. Важно е да ги научите да взимат обмислени и мъдри решения, а не да прибързват.
 
10. Говорете с детето, но не забравяйте да слушате
Стремете се да говорите с децата си, когато имате възможността, за да не се превърнат те в хора, които не търсят родителско мнение. Важно е обаче не само да говорите, но също да слушате децата си, даже те да са съвсем малки. Авторитетът се изгражда с доверие, не със страх. Понякога една и съща тема, ако е казана по начин, по който детето ще се почувства оценено, се възприема различно от децата. Ако не покажете уважение, те вероятно ще спрат да ви се доверяват. Покажете им, че цените тяхното мнение, това ще ги накара да се отворят и да споделят.


вторник, 16 октомври 2012 г.

Възпитанието на детето – Основни принципи - част 1

Доктор Сиърс и съпругата му имат 8 деца, затова част от техните съвети са от собствен опит. Той е педиатър с дълъг стаж, който развива множество теории в сферата на отглеждането на деца, пише книги и има собствена страница в интернет, на която можете да намерите много интересни статии на тази тема. Ето някои от неговите съвети за отглеждането и възпитанието на децата.

1. Ранна връзка с детето



Дисциплината се основава на здравословна връзка между родителите и децата. За да възпитавате детето си първо трябва да го познавате добре. Това може да се нарече интуиция, но тази дума може да предизвика объркване, тъй като за много хора тя е много относителна. Родителите, които имат връзка с децата си са експерти по поведение не като цяло, а по отношение на собственото си дете. Те знаят какво поведение да очакват и как да постигнат очакванията си. Децата, които имат връзка с родителите си знаят какво се очаква от тях и се стремят да отговорят на очакванията. Така създадената дисциплина е основана на двупосочна система от стимул и реакция, в която родителят знае как да чете поведението на детето и да отговори правилно на това поведение.

2. Опознайте детето си
Отделете време, за да разучите поведението, вкуса и талантите на детето си. Трябва да съобразите методите си на възпитание с възрастта на детето, тъй като с годините нуждите му се променят. Избухването ви ще има различен ефект върху дете до 2-годишна възраст и върху тийнейджър, а когато решите да обяснявате, детето в детската градина няма да ви разбере така, както дете, което е ученик. Много от конфликтите се получават от това, че много родители очакват детето им да реагира като възрастен. Трябва да сте наясно какво поведение е нормално за детето на неговата възраст и да нагласите очакванията си спрямо тази информация. Така можете да разпознаете кое поведение се нуждае от наказание и от промяна. По стандарта на възрастните децата разсъждават нестандартно и правят лудории. На твърде ранна възраст те не могат да отчетат фактори като сигурност, морал, опасност. Те действат импулсивно и не разсъждават като вас. Понякога децата имат нужда от плавно преминаване от игра в друга дейност, но когато възрастните бързат, те често не взимат под внимание детската нужда от пренастройка в дейностите. Ако се съобразите с тази нужда и отделите време с детето да го настроите, че трябва да изостави играта си, за да тръгне с вас, ще са ви необходими няколко минутки, но те така или иначе ще се похабят в кавги и борба с протестиращото дете. Важно е да осъзнаете колко по-функционално действа дисциплината, ако вземете предвид нуждата на децата.


3. Възпитайте детето да уважава авторитета
Родителите носят отговорност за децата си, а това е основа на изкуството на дисциплината, което трябва да е ясно и на двете страни. Но да си родител не винаги означава, че автоматично получаваш доверието и уважението на децата. Ако им казвате, че трябва да се подчиняват "или ще...", то вероятно децата ще го правят от страх, не от респект към вас. Трябва да следвате правилото "уважавай майката и бащата", не това "страхувай се от тях". Уважението не е страх, а подчинение от доверие. Авторитетът трябва да е мъдър и любящ, трябва да има подход към детето, да го познава добре и да се съобразява с нуждите му във всяка възраст, в която е то. Много хора бъркат това да си отговорен за децата с това да упражняват контрол. Ако знаете, че децата ви се доверяват, те могат да реагират на вашите заповеди не с бунт и страх, а с респект и увереност, че знаете какво правите.

4. Поставете ограничения
Установете строги правила, но в същото време създайте условия, които да улесняват следването им. Децата имат нужда от граници. Тяхната работа е да изследват и учат, а работата на родителя е да контролира. Когато малкото дете тръгне с несигурна крачка в посока на гореща печка, вие трябва да кажете "не", но вашата отговорност включва обезопасяване на стаите, така че да редуцирате опасността за него.


5. Очаквайте подчинение
Вашето дете ще е дотолкова подчинено, доколкото очаквате и толкова бунтуващо се, доколкото позволявате. Макар че много родители знаят тази основна парадигма, често те позволяват възпитанието да им се изплъзне с "твърде сме заети", "детето ми има силна воля", "това е фаза на възрастта". В ранна възраст децата не знаят какво поведение е приемливо и какво не, докато възрастните не им кажат. Ако те не са достатъчно настойчиви да спрат поведението, децата няма как да знаят, че то не е правилно. Ако възрастните не са твърди в позицията си, детето разбира заповедта като препоръчителна и предпочитана, не като задължителна. Комбинацията между респектираща заповед и изкусна смяна на точката на внимание може да промени действията на децата.




вторник, 9 октомври 2012 г.

Глупави въпроси, които хората задават



В много случаи хората не осъзнават какво казват на познатите си, а понякога задават въпроси, които са меко казано тъпи. Обикновено това са въпроси, на които отговорите са очевидни. Много хора игнорират подобни питанки или им отговарят със стандартна реплика. За да не изпадате в такива ситуации прочетете кои са най-често употребяваните от тях.


1. Добре ли си?
Напълно разбираемо е да зададеш такъв въпрос на човек, който е паднал например на пътя, но не показва особени признаци на физическа болка. Но ако човекът е целият облян с кръв и вика от болка в резултат на падане или злополука, да задавате този въпрос е доста безсмислено.

2. Имате ли нужда от помощ?
Това е много хуманен и искрен въпрос, благодарение на който можете да предизвикате у хората симпатии. Ако обаче видите жена, която едвам ходи под тежестта на чантите в ръцете си, няма нужда да я питате дали има нужда от помощ, а предложете услугите си, особено ако е ваша позната. За непознати хора може би е добре да подходите не толкова агресивно, а малко по-индиректно.


3. Спиш ли?
Ако звъните на някой в един часа през нощта, трябва да сте наясно, че човекът отсреща вероятно вече е легнал да спи. Затова вместо да задавате излишен въпрос, първо се извинете за събуждането, а след това кажете за какво се обаждате.

4. Да не си сменила прическата си?
Когато някой ваш познат смени прическата или цвета на косата по начин, по който се вижда, е излишно да задавате такъв безсмислен въпрос, тъй като ще прозвучите несериозно. Все едно няма да ви направи впечатление, ако той вчера е бил с тъмна коса, а днес - с руса.

5. Какво правиш?
Представете си, че телефонът звъни и вие го вдигате, и чувате отсреща въпроса "Какво правиш", въпреки че отговорът е ясен, тъй като не могат да се правят много неща, докато говорите по телефона. Всъщност най-вероятно човекът отсреща иска да знае какво сте правили преди да вдигнете телефона, но не задава по правилен начин въпроса си.


6. Горещо/ студено ли ти е?
Ако треперите или сте облени в пот е ясно как се чувствате на тези температури.
Най-вероятно задващият този въпрос се опитва да е учтив или се чуди какво да каже за момента.

7. Пристигнахме ли вече?
Това е типичен въпрос, който се задава обикновено от малки деца по време на пътуване - на всяко спиране на колата. А ако децата не спират да задават една и съща питанка, отговорете с контра въпрос – "Виждаш ли да сме стигнали бакалията?" или "Къде сме според теб сега?". Така можете да парирате опитите на детето да ви изнерви до крайност.

8. Да плуваш ли отиваш?
Облекли сте бански, носите кърпа и надуваема топка под мишница. В този случай питането е излишно – може би питащият иска да насочи вниманието ви в някаква посока или не знае по какъв друг начин да ви заговори.




сряда, 3 октомври 2012 г.

6 мита за единствените деца



Обществото обикновено смята, че е нормално едно семейство да има поне две деца. На децата - единаци се гледа като на потенциални егоисти, които не са възпитани да се съобразяват с околните, които са разглезени и не обичат да делят вещите си. Оказва се, че митовете за характеристиките на децата, които нямат братя и сестри, са толкова разпространени, че много хора правят изводите си за тях понякога само от тази характерна черта.


Те са разглезени
Смята се, че децата, които нямат братя и сестри са разглезени, вроятно заради това, че роднините обръщат повече внимание и угаждат на тези деца повече. Трудно е обаче да се каже какви са причините за това едно дете да е разглезено – многото играчки, скъпи подаръци или твърде много внимание. Тези неща могат да имат всички деца, не само единаците, така че всичко зависи от способа на възпитание на родителите, не от това дали има други деца в къщата. Вероятно единственото, което отличава в някаква степен тези деца от децата в многобройно смейство, е тревожността на родителите, които насочват всичките си страхове към единственото си отроче, което може да се почувства задушено от тази любов, особено ако детето е било чакано дълго.

Те изискват
Да се държат така, сякаш всички хора са им задължени и трябва да им угаждат могат всички деца, не само тези, които нямат братя и сестри. Ако в семейството родителите не налагат възпитание на авторитарност и уважение, колкото и деца да имат, те ще са научени да изискват. Детето трябва да знае кой е "командир" в къщата и да дава уважението към възрастните, което се изисква според възпитанието. То не трябва да получава нещата с искане, а с учтиви думи.


Те са странни по отношение на околните
Много хора смятат, че децата, които нямат братя и сестри са изкарали повечето време преди да отидат в детска градина с възрастни, а не могат да комуникират със свои връстници. Тъй като не говорим за деца, които са отраснали високо в панината или в джунглата, където няма други хора, детето има приятелчета и роднини на своята възраст, с които могат да си играят.  Много хора излизат с приятелски семейства, а децата им общуват ежеднвно, без да с налага да имат братя и сестри, за да се научат да комуникират с други деца.

Те обичат да командват възрастните
Дали детето ще командва в къщата зависи не толкова от това колко деца са, а доколко му се дава възможност да го прави. Децата пробват да налагат желанията си и зависи от възпитанието, което му се дава, дали то ще се пробва да върти всички на пръста си или не. Даже на детето да му се позволява да командва вкъщи, когато то тръгне на училище бързо се научава, че не е център на вселената.


Имат силна нужда от братя и сестри
Много хора смятат, че като родителите решат да имат само едно дете, те му правят лоша услуга и увреждат психиката му, тъй като децата имат силна нужда от братче или сестриче. Никой не може да налага на семейството колко деца да има – то може да има проблеми с парите, проблеми с фертилността, да искат да отделят цялото внимание за възпитание на детето си. Това е въпрос, който не бива да засяга хора, които не са част от близкия кръг на двамата родители. Децата могат да имат приятели извън семейството, а освен това много деца имат твърде голяма възрастова разлика с братята и сестрите си, така че почти не общуват с тях вкъщи.

Чувстват се самотни
Понякога децата единаци могат да се чувстват малко самотни, тъй като нямат с кого да си играят по всяко време. Те обач могат да имат приятелчета, с които да прекарват много време в игри и разговори. Да не забравяме ситуацията, спомената по-горе, че невинаги децата в една къща са на сходна възраст, а това ограничава много техните взаимоотношения, даже да живеят в една стая години наред.