петък, 31 януари 2014 г.

За традиционното възпитание на японските деца и връзката със семейството


Във всяка култура отглеждането и възпитанието на детето са проекция на етичните норми, закони и порядки, които са специфични за нея. В голяма част от света е прието, когато семейството порасне, майката да спре да работи поне за няколко години и да отдаде своето внимание на новороденото. След време тя обикновено започва работа, а за детето се грижи друг човек, баба, дядо или детегледачка. Но не така стоят нещата в Япония. Ако сте били там, може би сте забелязали много майки, които носят своите деца в поза кенгуру. Интересното обаче е, че майката говори непрекъснато на детето си, дори то да е малко, например на 2 месеца. Тя комуникира с него постоянно, обяснява му какво прави, пее му песни, разказва му истории, шегува се с него. Това постоянно повтаряне на думите кара бебето да ги запомни и в крайна сметка в даден момент да започне да ги повтаря. Поради тази причина много чужденци се изненадват, че японските деца първо проговарят, а след това прохождат. Майките с деца в Япония могат да се срещнат в обществени зони много по-често, отколкото в западния свят. Дори когато те карат колело или малък скутер, детето е на гърба или в кенгуруто плътно до тях.




Цялото поведения на японската майка създава впечатление, че тя никога не отделя от децата си и решава всичките си проблеми в тяхно присъствие. Това е проява не на модерни тенденции във възпитаването на детето, а на една от най-старите културни традиции в Япония. Детето винаги да е близо да майка си. В миналото тя го е увивала с парче плат на гърба или гърдите си, и е извършвала зададената работа. Когато семействата са имали много деца, майката е премествала предпоследното дете на гърба на най-голямото, а най-малкото е слагала до себе си. По този начин мъникът е ставал свидетел на всичко, което прави по-големите брат или сестра. Разбира се, като всяко малко дете, япончетата спят през по-голяма част от време. Точно през това време се развива способността, която е национална черта за Япония, а именно да се спи в иначе неудобната вертикална позиция. Смята се, че японските деца рядко плачат, тъй като те са в постоянен емоционален и физически контакт с родителите си. Освен това майката постоянно занимава малкото с нещо и то се чувства като част от ежедневните дейности на възрастните. Японските традиции са такива, че обществото не гледа с добро око на деца, които плачат, както и на деца, които се отделят от семействата си, затова когато детето се отдели настрани, възрастните му обясняват колко е лошо да си "изгубен" и му помагат да "намери" майка си. Освен това да се различаваш от останалите и да привличаш внимание не е прилично в Япония, така че малките отрано се научават кое е правилно в обществото и кое не.





сряда, 22 януари 2014 г.

Човешкият мозък – мъже срещу жени.. Ами сега?


1. Мултифункционалност

Жени – Мултифункционалност
Женският мозък е така създаден, че да може да се съсредоточава върху повече от една задача едновременно. Жените могат да гледат телевизия и междувременно да говорят по телефона и да готвят, без никакъв проблем.

Мъже – Единични функции
Мъжкият мозък е абсолютна противоположност на женския – мъжете умеят да се концентрират само върху една задача. Те не могат да гледат телевизия и говорят по телефона. Те предпочитат да  изключват телевизора, докато говорят, камо ли и да готвят междувременно.

2. Език
Жените могат с лекота да учат чужди езици. Но за сметка на това трудно могат да разрешват заплетени и сложни проблеми, изискващи сложни решения. При мъжете е обратния случай. Ето защо едно 3 годишно момиченце е много вероятно да има 3 пъти по- богат речник от едно връстниче момче.

3. Аналитични способности
Голяма част от мъжкият мозък е предназначен за разрешаване на проблемни ситуации, когато решението е много сложно и аналитично. Лесно могат да начертаят карта, по която да се ръководят. Що се касае до жените, те  трудно биха се справили с такава. За женския пол е трудно разчитането на знаците и детайлите по картите, като често те ги оприличават просто на едно парче хартия с разни линии по нея.


 4. Шофиране
Стане ли дума за шофиране, аналитичният дял от мъжкия мозък  се включва в действие, като това определено прави силния пол добър зад волана. Ако мъжът види обект в далечината докато кара, мозъкът веднага го идентифицира, като местоположение, посока  и скорост, което пък помага на шофьора да съобрази шофирането си спрямо тази информация. За жените трябва време да сторят същото.

5. Лъжи
Когато мъж реши да излъже една жена лице в лице, лесно бива разконспириран. Женският ум по естествен път регистрира изражението на лицето 70%, езика на тялото 20% и произнасяните думи – 10%. Мъжете нямат тази дарба.
Така че мъже, по-добре не лъжете половинките си в очите.

6. Разрешаването на проблеми
Ако мъж има множество проблеми, то неговят ум ясно ги разделя, като ги слага всеки на отделно място в съзнанието, като започва след това да им търси разрешението един по един. Можете да видите доста момчета съзерцавайки небето за доста дълго време.
Когато жена има разнородни проблеми, единственото което я интересува е да има някой, който да я изслуша. Веднъж споделила всичко на някой, може да си легне спокойно, без да се опасява от това, дали трудностите са разрешени или не.

7. Желания
Мъжете искат статут, успех, решения, прогрес... Жените – връзка, приятели, семейство.

8. Нещастие
Когато жените са нещастни в отношенията си с половинката, не могат да се концентрират над работата си. Когато мъжете са нещастни в работата, не могат да се концентрират  в отношенията си с половинката.

9. Реч
Жените предпочитат да говорят завоалирано, а мъжете директно.

10. Емоционалност

Жените говорят много, без да мислят. Мъжете действат много, без да мислят.