Смяната на времето и как то влияе на здравето

Лятното часово време е система, която е въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина. Часът се сменя два пъти годишно, през март и през октомври, като в този период важи лятното часово време. Целта е да се осигурява по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието с активните часове за работа и училище. В България то е въведено на 1 април 1979 г.

Според много хора първият предложил лятното часово време е Бенджамин Франклин, който пише писмо до редактор на вестник «Парижки журнал» през 1784 г. с предложение парижани да стават и да си лягат по-рано. Счита се обаче, че то било по-скоро с хумористичен характер. За пръв път сериозно е предложена промяна от Уилям Уилет през 1907 г., но той не успял да убеди британския парламент да го приеме. Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война през 1916 г. Скоро след това Великобритания последвала този пример, а Съединените американски щати въвеждат промяната за кратко през 1918 г.

Източник на схемата: Уикипедия

Смяната на зимно и лятно часово време според експертите обърква тотално биологичния часовник. Това причинява проблеми със съня, умора, нервност. Учените имат специален термин за проблемите с адаптирането по отношение на промяната на часа - десинхроноза, което означава нарушение на синхрона между механичния и биологичния часовник. Германски специалисти разполагат с анализ на данни от над 55 хиляди души, като той показва, че смяната на времето наистина е вредна за здравето. Те твърдят, че тя има много по-голямо въздействие върху здравето, отколкото се смята и че идеята за смяната на времето е обществена инициатива, която може и да има своите икономически основания, но от аспект на здравето е напълно необоснована.

Ефектът на въведението обикновено е обратен на желания – хората са недоспали и изпитват дискомфорт, особено ако страдат от хронични заболявания. Това обикновено продължава от няколко дни до няколко седмици. Смяната на времето налага организмът да привиква за нов режим на работа, което често води до трудно заспиване вечер, неспокоен сън и сънливост през деня. Рутината нарушава изградените навици в ежедневието. В зависимост от смяната, дискомфортните усещания варират – през октомври една от основните причини за перманентната умора обикновено е краткият ден, липсата на достатъчно слънчева светлина и ниските нива на хормона мелатонин, който контролира биологичния режим; през март умората се комбинира с изтощение на организма от зимата, ранното събуждане и трудното заспиване в по-ранен от обичайния час. И все пак, според експерти за предпочитане е смяната на времето през месец март, тъй като така се повишава витамин D, който се произвежда чрез слънцето и се бори с рахита и риска от автоимунни заболявания.

Ето няколко съвета за периода на физическа адаптация:

- Разхождайте се на въздух и поемете достатъчно слънце, за да си осигурите достатъчно витамин D
- Тренирайте редовно, у дома или навън, като разпределите тренировките основно сутрин и в късния следобяд, но не преди сън
- Включете в менюто си повече плодове, зеленчуци и ядки
- Пийте достатъчно вода
- Ако се чувствате изморени, нека вашият лекар ви предпише витаминен и минерален комплекс
- Използвайте силата на ароматерапията, като можете да използвате аромата на мента, цитрус, лавандула, за да се разсъните или да заспите по-бързо.