5 странни начина, по които стресът ви кара да се чувствате болни

1. Чак мозъкът ви боли

Когато сте стресирани, хормоните ви пращат много сигнали на мозъка ви, които стимулират нервите и карат кръвните съдове се подуват.

Резултатът е главоболия и мигрени. Има начин да се справите. Хора, които правят повече релаксиращи упражнения и техники за преборване на стреса, намаляват главоболията си от 35 до 60 процента

2. Стомахът ви се побърква

Вече чакате на опашка в местния зеленчуков магазин, а закъснявате да вземете детето от детска градина и сте разлели кафето си на новите панталони. По времето, когато се върнете в колата си, стомахът ви е пълна бъркотия. Тези малки дневни проблеми ви причиняват проблеми със стомаха точно колкото и големите промени в живота го правят. Според доктор Дебора Роудс, консултант по вътрешни болести, възбудата и стресът карат тялото да произвежда повече киселина, което води до киселини в стомаха. Те по-бавно изпразват стомаха, което води до газове и подуване и увеличава броя на които дебелото черво се свива.

3. Започвате да кихате

Струва ли ви се познато да започнете да кихате преди важна презентация във фирмата. Това не е плод на въображението ви. Стресът отслабва имунната система и така по-бързо се разболявате. Според едно проучване на университета в Питсбърг, жените и мъжете, които се справят със стреса независимо дали е причинен от лош брак или безработица, се разболяват повече, отколкото хора, които имат по-малки проблеми.

4. Будувате цяла нощ

„След като свърши денят, съзнанието ви още будува и ви оставя да се въртите в леглото. Вие не сте единствените, които лежат будни с часове. Стресът причинява липса на сън и безсъние,”казва доктор Джеймс Маас,  „ а липсата на затворени очи, води до възбуда, намалява възможностите на тялото да се борят с инфекциите и намалява способността да есе концентрирате”. Проблемите със съня създават омагьосан кръг – след като ви липсва сън, не може да се справяте с проблемите в ежедневието, а така се стресирате повече и ви е още по-трудно да спите през нощта.

5. Трупате килограми

„ Когато тялото ви е стресирано, то има нужда от повече енергия, за да се защити и да изразходи насъбрания адреналин и кортизол”, обяснява доктор Памела Пийк асистент професор в Балтимор, „тези хормони пускат списъка на чувството за глад , на което повечето жени отговарят като ядат мазнини и въглехидрати, а така не правите услуга на тялото си.” Сега вече знаете защо отивате да се подкрепите с нещо сладко, веки път щом шефът съкрати срока за новия проект или имате неприятности във фирмата. 

Истината за сънотворните – наистина ли и как точно помагат?

Това, дали сънотворните са полезни или вредни е толкова древен и спорен въпрос, както и този за кокошката и яйцето и кой първи и от къде е произлязал. Повечето хора отричат приспивателните като вредни и пристрастяващи, а други като нужни и незаменими помощници в борбата с безсънието.

Често пъти, хората страдащи от недоспиване се притесняват да посегнат към тях, заради стряскащи и в повечето случаи преувеличени слухове за тяхното действие върху психиката на човек и неговото пристрастяване. Истина е, че доста известни личности в миналото са заспали вечния си сън от свръх доза, като Мерилин Монро и Джими Хендрикс, но също е истина, че от 60-те 70-те години технологиите, както и фармацията като цяло много са напреднали и ни предлагат далеч по-безвредни и леки решения на аптекарския рафт.

Няма как обикновеният човек да е на ясно какво ще му помогне, когато дори експертите и учените не са категорични все още и спорят, дали вредата или ползата на сънотворните натежава. Някои считат, че са добър вариант за справяне с безсънието в краткосрочен времеви план, а други ги отричат заради евентуално пристрастяване към активните им съставки – както физически, така и психически. Поради това, повечето лекари имат практиката да предписват антидепресанти, тъй като са на мнение, че са по-безвредни.

Функцията на сънотворните е да подтискат активността на мозъка и да забавят мозъчните вълни. Също отпускат тялото и мускулите. Съществува огромно разнообраие на пазара, като освен разликата в активните вещества и техните свойства, е и най-важната такава – продължителността им на действие (за колко време влияят на организма и се изхвърлят от него). Действието може да трае от няколко часа до няколко дни, като колкото по-дълго сме под влиянието на медикамента, толкова по-вероятно е да страдаме от страничните му ефекти. Освен това, колкото по-дълго ги приемаме, толкова по-зависим става нашият мозък към тях, което води до по-малката им ефективност в бъдеще. Иначе казано, след шест до седем седмици, хапчето ще ни приспива точно толкова, колкото и един детски ягодов бонбон.

Важно е да разбием и мита, че благодарение на приспивателните човек успява да спи повече часове. Често пъти е точно обратното. Тъй като ефектът е да приспят лесно, но за няколко часа, много е възможно да се събудите 3-4 часа след приема, посредата на нощта. Това е така, защото те овеличават втората фаза на съня – леката, но намаляват драстично дълбоката част и REM- съня. Така че, качеството на съня, неговото количество, както и яснотата на сънищата могат да се окажат застрашени.

Сънотворните препарати се поделят на две големи групи: бензодиазепини (напр. темазепам, флуразепам, ларазепам) – те отпускат мускулите, както и имидазопиридини и циклопиролони ( напр. золпидем, салепон, зопликон), които имат сходни свойства. Действието на последните не е така дълготрайно, като на първа група, но към тях шанса за пристрастяване е доста по малък, както и умората на сутринта. Всеки един медикамент се различава дори и бледо от останалите, така че е много вероятно да се наложи да опитате доста различни, докато попаднете на точно този, който ще успее да приспи Вас по най-добрия и безопасен начин. Ако ги вземате за кратко, няма да пострадате от странични действия. При по-продължителен прием може да се появи лека замаяност, или отслабена концентрация. Въпреки всичко, проучване проведено в Канада показва, че сънотворните са с благоприятен ефект в краткосрочен план, но единственото решение на безсънието са промените в навиците, а именно: използване на леглото само за спане и секс, не за хранене, не за четене, не за шиене; ако в продължение на 15-20 мин. не можете да заспите, разходете се за кратко до другата стая; винаги ставайте в един и същи час, независимо колко време сте или не сте успели да спите.

26-те най-добри изказвания за модата на всички времена

1. „Модата е това, което Ви се предлага от дизайнерите 4 пъти годишно. А стилът е това, което избирате.” - Лорен Хютон
2. „Обичам жените. Опитвам се да направя красиви неща с тях, а не да ги нагрубявам. Моят живот не е за това.” – Келвин Клайн
3. „Или познаваш модата, или не! „ - Ана Уинтуър
4. „ Никога суетенето в избора на обувки не е твърде много. Прекалено много жени смятат, че обувките са маловажни, но истинското доказателство за интелигентност на една жена е, това което е под ходилата й.” – Кристиян Диор
5. „ Аз не навиждам нарцисизма, но одобрявам суетата” – Диана Вриланд
6. „ Това което съм постигнал, Коко Шанел никога не би. По скоро би го мразила от дън душа” – Карл Лагерфелд
7. „ Клиентът е последния критик. Това, което има значение е само какво носят хората. Не съм заинтересуван да правя дрехи, които да завършат в някой прашен музей” – Марк Джейкъпс





8. „ Смятам, че във всичко се крие красота. Това, което „нормалните” хора смятат за грозно, обикновено в него виждам нещо красиво.” – Александър Макуин
9. „Обувките трансформират езика на тялото и духа. Те те повдигат нависоко и психически и емоционално.” – Кристиян Лобутин
10. „ Обичам моите пари да седят точно там, където мога да ги виждам – висящи в гардероба ми.” – Кари Брадшоу
11. „ Модерно е последния етап преди натруфено” – Карл Лагерфелд
12. „ Чисти истински емоции. Не става дума за дизайн, а за чувства” – Албер Елбаз
13. „ Винаги съм вярвал, че модата не е само да направи жените да изглеждат по-красиви, но и по-уверени и спокойни.” – Ив Сейнт Лоран
14. „ Стилът, това е начин да кажеш кой си, без да се налага да говориш.”
15. „ Боли ме, когаро видя жена, станала жалка жертва на модата.” – Ив Сейнт Лоран
16. „ Модата е броня, с която да оцелееш в реалния живот.” – Бил Къдингам
17. „ Когато чуете дизайнери да се оплакват от предизвикателството на тяхната професия, трябва да им кажете: „Не се увличайте толкова, това са само рокли.” - Карл Лагерфелд
18. „ Винаги се обличайте така, сякаш ще излизате с най-големия си враг.” – Кимора Лий
19. „ Модата не е задължително да е обвързана с лейбъли и марки. Тя е нещо друго, което ти идва отвътре” – Ралф Лоран
20. „ Дрехите нищо не означават, докато не започне някой да живее в тях.” – Марк Джейкъбс
21. „ Модата е само опит да се внедри изкуство в живи форми” – Сър Франсис Бейкън
22. „ Жените не се обличат добре заради мъжете. Те го правят заради себе си и заради другите жени, естествено. В противен случай жените щяха да се разхождат голи наоколо през цялото време.” – Бетси Джонсън
23. „ Модата е много важна. Тя засилва желанието за живот и като всичко друго, което доставя удоволствие, си заслужава да се прави добре.” – Вивиан Уестууд
24. „Когато за първи път се преместих в Ню Йорк, бях напълно разорена. Понякога си купувах VOGUE навместо вечеря, защото чувствах, че ме наяжда повече.” – Кари Брадшоу
25. „Модата трябва да е начин на бягство, а не на лишаване от свобода”
26. „ През годините се научих, че това което е най-важното в една рокля е жената, която я носи.” - Ив Сейнт Лоран

8 от най-големите страхове при децата

Децата имат много и различни страхове и ни е трудно да ги убедим да не се боят. Затова говорихме с доктор Айелет Талми, помощник-директор на детското развитие и здраве към Педиатричната болница в Денвър, за най-често срещаните страхове у децата и как да помогнете на вашето дете да премине през несигурността си. Ето едни от най-големите страхове у децата и ключът за справянето с тях:

Страхът от тъмно

Какво си мисли детето:  Не мога да видя какво има там и се чувствам незащитен/а.

Повечето деца до някаква степен се боят от тъмното. За да победите този страх, опитайте се да научите детето да включва всяка лампа вкъщи и му оставете нощна лампа.

Доктор Талми споделя:  „Позволете на детето си да има контрол над дозата осветление, докато спи и постепенно я намалете”

Помогнете на детето си да разбере тъмнината като се разхождате с него по тъмно и обсъдите новите неща, които се появяват в мрака.

Страх от чудовища

Какво си мисли детето: Всичко може да излезе под леглото и да ме нарани.

Тук докторът споделя: „Макар всички да знаем, че няма подобно нещо като чудовища, няма смисъл да го споделяме на децата си. Те имат силно развито въображение, което поставя чудовища в тъмните ъгли, сенките, облаците или просто навсякъде.”

Вместо това вземете този страх на сериозно и помогнете на децата си да избегнат срещите с чудовища. След като проверите под леглото, в килера и ъглите, доктор Талми препоръчва да напълните бутилка с вода и да уверите детето си, че  няма да го наранят чудовища, след като напръска с нея из стаята си. Сложете и надпис „Забранено за чудовища!” на вратата.

Страх от лошото време

Какво си мисли то: Шумът и ревящият  вятър са страшни  - имам  нужда от мама и татко да ме защитят.

Помогнете да детето да разбере времето и дори да му се наслаждава, за да пребори страха.

 „Играйте навън при различни метеорологични условия, за да може детето да почувства какво е да духа вятър или да вали”, съветва д-р Талми: или може да направите табличка за времето всеки ден”.

Страх от кошмари

Какво си мисли то: Страхувам се да спя сам/а, защото ще имам кошмари.

По този въпрос докторът казва: „Кошмарите описват стремежа на децата да различат истина от въображение. Често по-малките деца не могат да вербализират сънищата, но те са очевидни чрез чести будения, крясъци и плач, разказват несвързани неща или се плашат да заспят.  Сложете до детето любимо одеяло или плюшена играчка и го уверете, че е в безопасност, докато те са там”. Но ако кошмарите продължат,  ще се наложи да се консултирате с  доктор.

Страх от непознати

Какво си мисли то: Не знам кой си и какво искаш, но  аз съм плътно до мама.

Как можем да преборим този страх?

„Страхът от непознати е здравословен, тъй като децата не бива да ходят при хора, които не познават”. Лошото идва щом този страх се проявява, когато децата се боят от роднини или семейни приятели. Докторът съветва да бъдете до детето си при среща с непознатите за самото него и да дадете пример. Споделете им любими игри и забавления на детето ви, за да могат да открият път към него.

Страх от раздели

Какво си мисли: Защо ме оставяш? Ами ако никога не се върнеш?

Нормално е децата да се разстроят, когато тези, които се грижат за тях, отсъстват. Ключът е в създаването на рутина. Винаги оставяйте детето при доверени хора, винаги си казвайте довиждане, а не се измъквайте тайно. А в ежедневието мама винаги се прибира вкъщи.

Страхът от това да останеш сам

Какво си мисли то: Чувствам се в безопасност, когато си в същата стая и не искам да те губя от поглед.

За да преборите този страх, на помощ идва създаването на игра, при която сядате далеч от детето в стаята , след това отидете  в другата стая, където все още може да чуете и виждате детето и накрая да остане само в стаята, без  това да го безпокои. Доктор Талми препоръчва в началото да опитаме това за кратки периоди.

Страхът от доктори и зъболекари

Ето какво си мисли детето: Не обичам доктора, защото ми прави инжекции, взима ми кръв и боли.

Доста разпространен при по-малките деца, както споменава доктор Талми. Децата замръзват в чакалнята, тъй като асоциират посещението с  болката. Затова съветва да подготвите детето си преди това за процедурата, която му предстои и да му обещаете награда след това.

„Четете заедно или пейте, докато чакате, за да намалите напрежението и останете с  детето си по време на самата процедура, споделя доктор Талми: после го поздравете за куража и не забравяйте да му напомните колко силно и смело е било.” 

Защо мисля да се разведа през 2014

Преди да си помислите, че искам да напусна съпругата си и да започнете да ме упреквате, искам да Ви предупредя, че случаят не е точно такъв.  Искам да напусна някой друг. Някого, за когото не подозирате. Някой, който превзема повечето от времето ми, който ми пречи да прекарвам повече време с жена ми, някой който дори прекарва времето си с мен в късните часове на нощта.

Нейното име  е СМАРТФОН. Тя е изключително интелигентна, забавна, мога да разчитам на нея и с нея винаги съм в крак с посления писък на модата и технологиите. А и тя винаги е близо до мен.  Безпомощен съм, въпреки че забелязвам, как тя ми пречи да прекарвам повече време с най-важните хора в живота ми: Господ, жена ми, семейството ми, мечтите ми.

Нея наистина я бива в това, да ми привлича вниманието постоянно. До такава степен, че се улавям на моменти, как тотално игнорирам всеки, дръзнал да ме заговори. Кара ме да използвам приложенията й дори, когато съм в църквата, на погребения или сватби, вместо да се наслаждавам на моментите в живота необезпокоявано. Дори ме кара да не работя по професионалните си проекти, с много кратки и належащи крайни срокове.

Тя е наистина невероятна, когато става дума за моята безопасност, че дори ме кара да я използвам, докато шофирам. Не мога да се владея,  а забелязвам как бавно и кротко проваля социалния ми живот, брака ми и живота на близките ми. Доста хора смятат, че това не е кой знае какво, но аз съм на мнение, че колкото повече игнорираш този проблем, толкова повече ще започнат да страдат и личните ти взаимоотношения с околните за напред.

Ние трябва да започнем да използваме личните си телефони отново само като аксесоари, а не като нещо много повече от това.

2014 Предизвикателството:  Разведете се с телефона си, с неговите приложения, с всички социални мрежи и нововъведения и се обвържете само с хората, които наистина имат значение в живота Ви. Опитайте да изкарвате повечето си време далеч от всички модернизирани джаджи, с които разполагате, изключете ги и вместо тях се върнете към личната комуникация и изграждането на нови взаимоотношения.

Освен Господ, моята съпруга заслужава да е #1 в моя живот. А действителността е, че ние всички сме „женени” за смартфоните си по един или друг начин.

Не всеки страда от тази „модерна болест”. Но ми се иска, да помислите над написаното:

1. Опитайте се да балансирате някак времето изкарано с Вашия телефон;

2. Мислете за мобилното си устройство, като за аксесоар – нищо повече;

3. Дайте си ясни ограничения, къде може да използвате Вашия телефон и къде и кога – не! И ги спазвайте.

4. Контролирайте как използвате телефона си и престанете да позволявате на телефона си, да ви контролира.

5. Опитайте се да изкарвате почивните дни далеч от  мобилните устройства, офлайн от всякакви мобилни мрежи и прочее.

През 2014г. се заричам, да се разведа с телефона си. Ще се присъединиш ли към мен? Сподели това с приятел и нека дадем началото на „Разведи се с телефона си”, заедно.

С благодарност към: http://jarridwilson.com

За традиционното възпитание на японските деца и връзката със семейството

Във всяка култура отглеждането и възпитанието на детето са проекция на етичните норми, закони и порядки, които са специфични за нея. В голяма част от света е прието, когато семейството порасне, майката да спре да работи поне за няколко години и да отдаде своето внимание на новороденото. След време тя обикновено започва работа, а за детето се грижи друг човек, баба, дядо или детегледачка. Но не така стоят нещата в Япония. Ако сте били там, може би сте забелязали много майки, които носят своите деца в поза кенгуру. Интересното обаче е, че майката говори непрекъснато на детето си, дори то да е малко, например на 2 месеца. Тя комуникира с него постоянно, обяснява му какво прави, пее му песни, разказва му истории, шегува се с него. Това постоянно повтаряне на думите кара бебето да ги запомни и в крайна сметка в даден момент да започне да ги повтаря. Поради тази причина много чужденци се изненадват, че японските деца първо проговарят, а след това прохождат. Майките с деца в Япония могат да се срещнат в обществени зони много по-често, отколкото в западния свят. Дори когато те карат колело или малък скутер, детето е на гърба или в кенгуруто плътно до тях.

Цялото поведения на японската майка създава впечатление, че тя никога не отделя от децата си и решава всичките си проблеми в тяхно присъствие. Това е проява не на модерни тенденции във възпитаването на детето, а на една от най-старите културни традиции в Япония. Детето винаги да е близо да майка си. В миналото тя го е увивала с парче плат на гърба или гърдите си, и е извършвала зададената работа. Когато семействата са имали много деца, майката е премествала предпоследното дете на гърба на най-голямото, а най-малкото е слагала до себе си. По този начин мъникът е ставал свидетел на всичко, което прави по-големите брат или сестра. Разбира се, като всяко малко дете, япончетата спят през по-голяма част от време. Точно през това време се развива способността, която е национална черта за Япония, а именно да се спи в иначе неудобната вертикална позиция. Смята се, че японските деца рядко плачат, тъй като те са в постоянен емоционален и физически контакт с родителите си. Освен това майката постоянно занимава малкото с нещо и то се чувства като част от ежедневните дейности на възрастните. Японските традиции са такива, че обществото не гледа с добро око на деца, които плачат, както и на деца, които се отделят от семействата си, затова когато детето се отдели настрани, възрастните му обясняват колко е лошо да си "изгубен" и му помагат да "намери" майка си. Освен това да се различаваш от останалите и да привличаш внимание не е прилично в Япония, така че малките отрано се научават кое е правилно в обществото и кое не.

Човешкият мозък – мъже срещу жени.. Ами сега?

1. Мултифункционалност

Жени – Мултифункционалност

Женският мозък е така създаден, че да може да се съсредоточава върху повече от една задача едновременно. Жените могат да гледат телевизия и междувременно да говорят по телефона и да готвят, без никакъв проблем.

Мъже – Единични функции

Мъжкият мозък е абсолютна противоположност на женския – мъжете умеят да се концентрират само върху една задача. Те не могат да гледат телевизия и говорят по телефона. Те предпочитат да  изключват телевизора, докато говорят, камо ли и да готвят междувременно.

2. Език

Жените могат с лекота да учат чужди езици. Но за сметка на това трудно могат да разрешват заплетени и сложни проблеми, изискващи сложни решения. При мъжете е обратния случай. Ето защо едно 3 годишно момиченце е много вероятно да има 3 пъти по- богат речник от едно връстниче момче.

3. Аналитични способности

Голяма част от мъжкият мозък е предназначен за разрешаване на проблемни ситуации, когато решението е много сложно и аналитично. Лесно могат да начертаят карта, по която да се ръководят. Що се касае до жените, те  трудно биха се справили с такава. За женския пол е трудно разчитането на знаците и детайлите по картите, като често те ги оприличават просто на едно парче хартия с разни линии по нея.

 4. Шофиране

Стане ли дума за шофиране, аналитичният дял от мъжкия мозък  се включва в действие, като това определено прави силния пол добър зад волана. Ако мъжът види обект в далечината докато кара, мозъкът веднага го идентифицира, като местоположение, посока  и скорост, което пък помага на шофьора да съобрази шофирането си спрямо тази информация. За жените трябва време да сторят същото.

5. Лъжи

Когато мъж реши да излъже една жена лице в лице, лесно бива разконспириран. Женският ум по естествен път регистрира изражението на лицето 70%, езика на тялото 20% и произнасяните думи – 10%. Мъжете нямат тази дарба.

Така че мъже, по-добре не лъжете половинките си в очите.

6. Разрешаването на проблеми

Ако мъж има множество проблеми, то неговят ум ясно ги разделя, като ги слага всеки на отделно място в съзнанието, като започва след това да им търси разрешението един по един. Можете да видите доста момчета съзерцавайки небето за доста дълго време.

Когато жена има разнородни проблеми, единственото което я интересува е да има някой, който да я изслуша. Веднъж споделила всичко на някой, може да си легне спокойно, без да се опасява от това, дали трудностите са разрешени или не.

7. Желания

Мъжете искат статут, успех, решения, прогрес... Жените – връзка, приятели, семейство.

8. Нещастие

Когато жените са нещастни в отношенията си с половинката, не могат да се концентрират над работата си. Когато мъжете са нещастни в работата, не могат да се концентрират  в отношенията си с половинката.

9. Реч

Жените предпочитат да говорят завоалирано, а мъжете директно.

10. Емоционалност

Жените говорят много, без да мислят. Мъжете действат много, без да мислят.