Истината за сънотворните – наистина ли и как точно помагат?

Това, дали сънотворните са полезни или вредни е толкова древен и спорен въпрос, както и този за кокошката и яйцето и кой първи и от къде е произлязал. Повечето хора отричат приспивателните като вредни и пристрастяващи, а други като нужни и незаменими помощници в борбата с безсънието.

Често пъти, хората страдащи от недоспиване се притесняват да посегнат към тях, заради стряскащи и в повечето случаи преувеличени слухове за тяхното действие върху психиката на човек и неговото пристрастяване. Истина е, че доста известни личности в миналото са заспали вечния си сън от свръх доза, като Мерилин Монро и Джими Хендрикс, но също е истина, че от 60-те 70-те години технологиите, както и фармацията като цяло много са напреднали и ни предлагат далеч по-безвредни и леки решения на аптекарския рафт.

Няма как обикновеният човек да е на ясно какво ще му помогне, когато дори експертите и учените не са категорични все още и спорят, дали вредата или ползата на сънотворните натежава. Някои считат, че са добър вариант за справяне с безсънието в краткосрочен времеви план, а други ги отричат заради евентуално пристрастяване към активните им съставки – както физически, така и психически. Поради това, повечето лекари имат практиката да предписват антидепресанти, тъй като са на мнение, че са по-безвредни.

Функцията на сънотворните е да подтискат активността на мозъка и да забавят мозъчните вълни. Също отпускат тялото и мускулите. Съществува огромно разнообраие на пазара, като освен разликата в активните вещества и техните свойства, е и най-важната такава – продължителността им на действие (за колко време влияят на организма и се изхвърлят от него). Действието може да трае от няколко часа до няколко дни, като колкото по-дълго сме под влиянието на медикамента, толкова по-вероятно е да страдаме от страничните му ефекти. Освен това, колкото по-дълго ги приемаме, толкова по-зависим става нашият мозък към тях, което води до по-малката им ефективност в бъдеще. Иначе казано, след шест до седем седмици, хапчето ще ни приспива точно толкова, колкото и един детски ягодов бонбон.

Важно е да разбием и мита, че благодарение на приспивателните човек успява да спи повече часове. Често пъти е точно обратното. Тъй като ефектът е да приспят лесно, но за няколко часа, много е възможно да се събудите 3-4 часа след приема, посредата на нощта. Това е така, защото те овеличават втората фаза на съня – леката, но намаляват драстично дълбоката част и REM- съня. Така че, качеството на съня, неговото количество, както и яснотата на сънищата могат да се окажат застрашени.

Сънотворните препарати се поделят на две големи групи: бензодиазепини (напр. темазепам, флуразепам, ларазепам) – те отпускат мускулите, както и имидазопиридини и циклопиролони ( напр. золпидем, салепон, зопликон), които имат сходни свойства. Действието на последните не е така дълготрайно, като на първа група, но към тях шанса за пристрастяване е доста по малък, както и умората на сутринта. Всеки един медикамент се различава дори и бледо от останалите, така че е много вероятно да се наложи да опитате доста различни, докато попаднете на точно този, който ще успее да приспи Вас по най-добрия и безопасен начин. Ако ги вземате за кратко, няма да пострадате от странични действия. При по-продължителен прием може да се появи лека замаяност, или отслабена концентрация. Въпреки всичко, проучване проведено в Канада показва, че сънотворните са с благоприятен ефект в краткосрочен план, но единственото решение на безсънието са промените в навиците, а именно: използване на леглото само за спане и секс, не за хранене, не за четене, не за шиене; ако в продължение на 15-20 мин. не можете да заспите, разходете се за кратко до другата стая; винаги ставайте в един и същи час, независимо колко време сте или не сте успели да спите.