Добре дошли на планетата Дете

На планетата Дете не всичко е такова каквото изглежда, постъпете напред, хванете космическия кораб и вижте как разсъждават малките дечица.

Правило на детската планета: Мама може да поправи всичко.

Правило на истинския свят: Не всичко може да се поправи.

Вие може да оправите сламката в кутията със сок, но не може да върнете разлетия сок в кутията му. Но децата мислят, че възрастните могат всичко, независимо дали на нас ни се струва невъзможно. Трябва да се справим с това като им обясните използвайки думи, които разбират, иначе ще си помислят, че не поправяте дадена ситуация, защото нямате желание. Вземете тиксо, покажете как може да залепите нещо счупено или скъсано.

Правило 2: Всичко случило се в миналото е станало „вчера”.

Когато детето говори за своите спомени  то винаги използва „вчера” и по този начин заблуждава околните както и вас, когато ви напомни как „вчера” сте правили нещо от миналия месец.

Хубаво е да почнете да обяснявате на детето за единицата време. Посадете семенце и го гледайте как расте, пейте песничката за дните от седмицата. Гледайте календара заедно, премествайте новия ден, когато четете приказки питайте дали даден герой го е нямало за кратко или дълго време.

Правило 3: Нещата трябва да стават по моя начин.

Това, разбира се, е невъзможно, но на едно дете на 3 или 4 не е толкова лесно да се обясни. Още в детската градина се играят игри, в които едно дете губи, друго печели, не може винаги да е победител. Различните спортове учат много добре на този урок. В началото това осъзнаване ги наранява, а това ще им трябва по нататък в предучилищната и ранна училищна възраст.

Правило 4: Аз съм момче, не мога да правя неща за момичета!

След осъзнаването на принадлежащите за неговия пол занимания, детето ярко отказва да прави тези на противоположния пол. Например клас по гимнастика, където 5 годишно момче отказва да ходи, защото няма друго като него. Детето разделя света на две, момичешки и момчешки нещица. Децата почват да различават нещата по цвят и играчки, кое е подходящо за  неговия пол и кое не.

Така че не ги окуражавайте, ако синът ви зави: „Само момчетата трябва да са силни”, вие кажете, че всички деца трябва да са силни. Обяснете на момичето, че може да играе футбол  или карате с другите момчета и това не е срамно. Бъдете отворени и не налагайте стереотипи. В обществото има достатъчно от тях.

За традиционното възпитание на японските деца и връзката със семейството

Във всяка култура отглеждането и възпитанието на детето са проекция на етичните норми, закони и порядки, които са специфични за нея. В голяма част от света е прието, когато семейството порасне, майката да спре да работи поне за няколко години и да отдаде своето внимание на новороденото. След време тя обикновено започва работа, а за детето се грижи друг човек, баба, дядо или детегледачка. Но не така стоят нещата в Япония. Ако сте били там, може би сте забелязали много майки, които носят своите деца в поза кенгуру. Интересното обаче е, че майката говори непрекъснато на детето си, дори то да е малко, например на 2 месеца. Тя комуникира с него постоянно, обяснява му какво прави, пее му песни, разказва му истории, шегува се с него. Това постоянно повтаряне на думите кара бебето да ги запомни и в крайна сметка в даден момент да започне да ги повтаря. Поради тази причина много чужденци се изненадват, че японските деца първо проговарят, а след това прохождат. Майките с деца в Япония могат да се срещнат в обществени зони много по-често, отколкото в западния свят. Дори когато те карат колело или малък скутер, детето е на гърба или в кенгуруто плътно до тях.

Цялото поведения на японската майка създава впечатление, че тя никога не отделя от децата си и решава всичките си проблеми в тяхно присъствие. Това е проява не на модерни тенденции във възпитаването на детето, а на една от най-старите културни традиции в Япония. Детето винаги да е близо да майка си. В миналото тя го е увивала с парче плат на гърба или гърдите си, и е извършвала зададената работа. Когато семействата са имали много деца, майката е премествала предпоследното дете на гърба на най-голямото, а най-малкото е слагала до себе си. По този начин мъникът е ставал свидетел на всичко, което прави по-големите брат или сестра. Разбира се, като всяко малко дете, япончетата спят през по-голяма част от време. Точно през това време се развива способността, която е национална черта за Япония, а именно да се спи в иначе неудобната вертикална позиция. Смята се, че японските деца рядко плачат, тъй като те са в постоянен емоционален и физически контакт с родителите си. Освен това майката постоянно занимава малкото с нещо и то се чувства като част от ежедневните дейности на възрастните. Японските традиции са такива, че обществото не гледа с добро око на деца, които плачат, както и на деца, които се отделят от семействата си, затова когато детето се отдели настрани, възрастните му обясняват колко е лошо да си "изгубен" и му помагат да "намери" майка си. Освен това да се различаваш от останалите и да привличаш внимание не е прилично в Япония, така че малките отрано се научават кое е правилно в обществото и кое не.