6 мита за единствените деца

Обществото обикновено смята, че е нормално едно семейство да има поне две деца. На децата - единаци се гледа като на потенциални егоисти, които не са възпитани да се съобразяват с околните, които са разглезени и не обичат да делят вещите си. Оказва се, че митовете за характеристиките на децата, които нямат братя и сестри, са толкова разпространени, че много хора правят изводите си за тях понякога само от тази характерна черта.

Те са разглезени

Смята се, че децата, които нямат братя и сестри са разглезени, вроятно заради това, че роднините обръщат повече внимание и угаждат на тези деца повече. Трудно е обаче да се каже какви са причините за това едно дете да е разглезено – многото играчки, скъпи подаръци или твърде много внимание. Тези неща могат да имат всички деца, не само единаците, така че всичко зависи от способа на възпитание на родителите, не от това дали има други деца в къщата. Вероятно единственото, което отличава в някаква степен тези деца от децата в многобройно смейство, е тревожността на родителите, които насочват всичките си страхове към единственото си отроче, което може да се почувства задушено от тази любов, особено ако детето е било чакано дълго.

Те изискват

Да се държат така, сякаш всички хора са им задължени и трябва да им угаждат могат всички деца, не само тези, които нямат братя и сестри. Ако в семейството родителите не налагат възпитание на авторитарност и уважение, колкото и деца да имат, те ще са научени да изискват. Детето трябва да знае кой е "командир" в къщата и да дава уважението към възрастните, което се изисква според възпитанието. То не трябва да получава нещата с искане, а с учтиви думи.

Те са странни по отношение на околните

Много хора смятат, че децата, които нямат братя и сестри са изкарали повечето време преди да отидат в детска градина с възрастни, а не могат да комуникират със свои връстници. Тъй като не говорим за деца, които са отраснали високо в панината или в джунглата, където няма други хора, детето има приятелчета и роднини на своята възраст, с които могат да си играят.  Много хора излизат с приятелски семейства, а децата им общуват ежеднвно, без да с налага да имат братя и сестри, за да се научат да комуникират с други деца.

Те обичат да командват възрастните

Дали детето ще командва в къщата зависи не толкова от това колко деца са, а доколко му се дава възможност да го прави. Децата пробват да налагат желанията си и зависи от възпитанието, което му се дава, дали то ще се пробва да върти всички на пръста си или не. Даже на детето да му се позволява да командва вкъщи, когато то тръгне на училище бързо се научава, че не е център на вселената.

Имат силна нужда от братя и сестри

Много хора смятат, че като родителите решат да имат само едно дете, те му правят лоша услуга и увреждат психиката му, тъй като децата имат силна нужда от братче или сестриче. Никой не може да налага на семейството колко деца да има – то може да има проблеми с парите, проблеми с фертилността, да искат да отделят цялото внимание за възпитание на детето си. Това е въпрос, който не бива да засяга хора, които не са част от близкия кръг на двамата родители. Децата могат да имат приятели извън семейството, а освен това много деца имат твърде голяма възрастова разлика с братята и сестрите си, така че почти не общуват с тях вкъщи.

Чувстват се самотни

Понякога децата единаци могат да се чувстват малко самотни, тъй като нямат с кого да си играят по всяко време. Те обач могат да имат приятелчета, с които да прекарват много време в игри и разговори. Да не забравяме ситуацията, спомената по-горе, че невинаги децата в една къща са на сходна възраст, а това ограничава много техните взаимоотношения, даже да живеят в една стая години наред.