Какво е за мен свободата?

Какво е свободата? Мечтата утопия, към която хората се стремят безспирно през земния си живот, в която съзират красотата на свободния избор, на значимостта на думите си. Не малко поети и писатели са изричали красиви, високопарни думи за свободата и не един патриот е проливал кръвта си и намирал смъртта в нейно име.За много хора обаче свободата е бреме, носеще тежестта на личните отговорности, решения, мнение и преценка. Но "Горко на онези, които търсят пастири, вместо да жадуват свободата" /Паулу Коелю/.

Животът е кратък, казват ми често, и макар още да не вярвам в това..може би е така. Ако разполагаш с кратко време, в което трябва да опознаеш и изпиташ многобройни неща, как ще го направиш, ако си с поробен ум?

Аз вярвам в силата на вътрешната свобода - тази, която открива нови светове, а не в онази, която ламти за свободия и безнаказаност; в онази, която те извисява и носейки те на крилете си, ти показва истински значимите неща около теб, а не в онази, която пречи, нахалства, бори се за каузи, породени от личната изгода.

Свободата? Ще я напиша по мой начин - по-различна - песента на ветровете, планините скрити в мъгла.. Ще вървя, ще летя, ще препускам с вятъра.. да съм смела като орлите и силна като вълна. Мога всичко, щом съм с неокован дух. Такава съм - много се харесвам и от себе си на всичко се научих.. и не се залъгвам, че живея лесно, на обич и мечти обаче случих.

Много са онези, оковани във веригата "какво ще кажат хората" и нагаждайки се по чуждото мнение и възприятия за света, живеят така, че да се харесат. Да не са различни, да не се отличават, а да се сливат с тълпата. И всеки ден стават, обличат се, закусват и отиват на работа, заработват значително и разполагат с всичко материално, за което човек може да се сети и мислят, че са доволни. Но има моменти, когато в късния следобед, тръгвайки за вкъщи, намалят скоростта, когато видят влюбената двойка в парка, или човекът, бягащ волно с кученцето си, или художникът, изкусно рисуващ живот с четка в ръка. И странно, учудващо, лека полека усещат тежестта на своите окови.

Прибират се у дома, където ги посреща детето им, развълнувано разказвайки за приказния свят на Питър Пан, в който човекът е дете завинаги, свободен завинаги. И уж с положение и власт, уж умен и премъдър, а големият не знае, това, което знае детето - мисли, че всяка земя, на която стъпи е негова; че е бездушен предмет, който притежава. Че единствените хора, са онези, които мислят и изглеждат като него, но не и че ако проследи стъпките на непознат, ще научи неща, които не е знаел.

А детето знае - всеки камък, дърво и същество има живот и дух. В идеята да запазиш детето в себе си се крие замисълът да запазиш вътрешната си свобода. Да чувстваш онова, което сърцето ти чувства, независимо от онова, което мислят околните, да не се отказваш от мечтата си само защото някой ти е казал, че е глупава, защото "Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си." /Паулу Коелю/.

Свободният дух разкъсва всички окови, разкрива необятността на света, показвайки всичките му хоризонти.

Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.

/Елисавета Багряна/

Личен избор, тоест свободен избор е да избереш как ще живееш. Свободата да избереш свободата.И щастието. Свободата за мен е един от най-важните елементи в нашето земно съществуване. Свободата да мечтаеш и да бъдеш усмихнат, да виждаш положителното, неопетнено от нюансите в сивата гама и никога да не подрязваш крилете на хвърковатата си душа, никога да не я приземяваш и да я правиш изцяло земна, защото тя не е такава. Свободата е начин на живот.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

/Петя Дубарова/