Във всяка култура отглеждането и възпитанието на детето са проекция на етичните норми, закони и порядки, които са специфични за нея. В голяма част от света е прието, когато семейството порасне, майката да спре да работи поне за няколко години и да отдаде своето внимание на новороденото. След време тя обикновено започва работа, а за детето се грижи друг човек, баба, дядо или детегледачка. Но не така стоят нещата в Япония. Ако сте били там, може би сте забелязали много майки, които носят своите деца в поза кенгуру. Интересното обаче е, че майката говори непрекъснато на детето си, дори то да е малко, например на 2 месеца. Тя комуникира с него постоянно, обяснява му какво прави, пее му песни, разказва му истории, шегува се с него. Това постоянно повтаряне на думите кара бебето да ги запомни и в крайна сметка в даден момент да започне да ги повтаря. Поради тази причина много чужденци се изненадват, че японските деца първо проговарят, а след това прохождат. Майките с деца в Япония могат да се срещнат в обществени зони много по-често, отколкото в западния свят. Дори когато те карат колело или малък скутер, детето е на гърба или в кенгуруто плътно до тях.
Цялото поведения на японската майка създава впечатление, че тя никога не отделя от децата си и решава всичките си проблеми в тяхно присъствие. Това е проява не на модерни тенденции във възпитаването на детето, а на една от най-старите културни традиции в Япония. Детето винаги да е близо да майка си. В миналото тя го е увивала с парче плат на гърба или гърдите си, и е извършвала зададената работа. Когато семействата са имали много деца, майката е премествала предпоследното дете на гърба на най-голямото, а най-малкото е слагала до себе си. По този начин мъникът е ставал свидетел на всичко, което прави по-големите брат или сестра. Разбира се, като всяко малко дете, япончетата спят през по-голяма част от време. Точно през това време се развива способността, която е национална черта за Япония, а именно да се спи в иначе неудобната вертикална позиция. Смята се, че японските деца рядко плачат, тъй като те са в постоянен емоционален и физически контакт с родителите си. Освен това майката постоянно занимава малкото с нещо и то се чувства като част от ежедневните дейности на възрастните. Японските традиции са такива, че обществото не гледа с добро око на деца, които плачат, както и на деца, които се отделят от семействата си, затова когато детето се отдели настрани, възрастните му обясняват колко е лошо да си "изгубен" и му помагат да "намери" майка си. Освен това да се различаваш от останалите и да привличаш внимание не е прилично в Япония, така че малките отрано се научават кое е правилно в обществото и кое не.
