Червеното цвекло – принц в облеклото на просяк

Един от най-полезните зеленчуци, на салата, сготвен или сок, е с толкова невзрачен вид, че повечето хора обикновено го пренебрегват. Зеленчукът е пренесен от Средиземноморието и се използва за полезно и диетично хранене. Кореноплодите съдържат средно 88% вода, органични киселини, целулоза, 1,2% белтъчини, 9,3% въглехидрати, 0,9% минерални соли, витамин С, каротин, витамини В1, В2 и В12. Древногръцкият лекар Хипократ включва червеното цвекло в списъка с лечебни растения още преди 2500 години. Древните гърци и римляни са използвали цвеклото за намаляване на висока температура, а през Средновековието са използвали сок от цвекло за захранване на хора, които не са били в състояние да консумират твърди храни.


Благодарение на наличието на калиеви соли, сяра, фосфор и магнезий, зеленчукът ускорява процесите на обмяна на веществата. Червеният му цвят се дължи на багрилните вещества, бетацианини, които оцветяват ръцете и приборите, а освен това може да оцветят и урината, ако консумирате много от него. Заради хлорофила, който съдържа, той е полезна съставка в менюто на страдащите от анемия. Макар да съдържа захари, те не са в толкова огромни дози и затова червеното цвекло е полезно за консумация за диабетици, а заради високото съдържание на цинк, който увеличава продължителността на действието на инсулина, то може да се включи в ежедневното меню. Цвеклото подпомага асимилирането на хранителните вещества и ускорява изхвърлянето на токсините. По съдържание на йод то се нарежда на челна позиция сред зеленчуците и затова се използва широко за профилактика и лечение на хипотиреоидозата - заболяване на щитовидната жлеза, причинено от дефицит на йод.



Особено полезен и бoгaт нa aнтиoкcидaнти e пpяcнo пpигoтвeният coк oт чepвeнo цвeклo. Дневната доза е 100-300 милилитра, най-добре на три приема, като се консумира 2-3 мeceцa без почивка. Зa дa ce избeгнe дpaзнeщoтo дeйcтвиe нa co?a, не започвайте направо с дневната доза, а я увеличавайте постепенно, а преди консумация на сока изпийте супена лъжица зехтин или растително масло, което образува предпазен слой.

вижте целия материал

Морковът – зеленчукът на зрението и кожата

Морковът (Daucus carota) е кореноплоден зеленчук, който включва около 60 вида и е разпространен основно в района на Средиземноморието, но също в Америка, Африка, Австралия. Отглежда се заради кореноплода, който е месест и в зависимост от сорта има закръглена, конусовидна, вретеновидна или друга форма с червена, жълто-червена, жълта или бяла окраска. През първата година морковът образува кореноплод, а втората година оформя семена и цветове. Лечебните характеристики на морковите са известни още на древните гърци, а Хипократ и Гален ги препоръчват като противокашлично, болкоуспокояващо и противовъзпалително средство. По - късно арабският лечител Авицена също  прилага морковите при лечението на някои заболявания.


Морковът съдържа средно 88.8% вода, 0.2% мазнини, 8.2% захари, скорбяла, 1% целулоза. Той включва в състава си витамини и минерали - витамини A, C, E, витамини от B групата, витамин К, желязо, фосфор, калий, манган и селен, ензими, етерични масла. Зеленчукът е един от основните растителни източници на бета каротин, от който организмът произвежда провитамин A, като почти изцяло покрива дневната доза чрез сто грама зеленчук – 93%. Именно заради този мощен антиоксидант, морковът е много полезен за зрението и за кожата. Зеленчукът не съдържа почти никакви мазнини и може да се използва по време на диета, но има  една тънкост – тъй като витамин А е мастноразтворим, винаги трябва да го консумирате с малко растителна мазнина или шепа ядки, за да може организмът ви да усвои пълноценно антиоксиданта. Морковите имат сравнително малко целулоза, която в по-голямо количество се намира в сърцевината, а по-малко в кората, но това е добра новина за хората, които страдат от гастрологични заболявания, тъй като грубата целулоза дразни тракта.

вижте цялата статия